АКО
Ако владееш се, когато всички треперят,
а наричат теб страхлив.
Ако на своето сърце едничко се довериш,
но бъдеш предпазлив.
Ако изчакваш без да се отчайваш,
наклеветен – не сееш клевети.
Или намразен – злоба не спотайваш,
но...ни премъдър, ни пресвят си ти.
Ако мечтаеш, без да си мечтател.
Ако си умен, без да си умник.
Ако посрещаш Краха – зъл предател
еднакво със Триумфа – стар циник.
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж.
Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото,
смело хвърлиш зар,
изгубиш и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар.
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак.
И крачиш само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!”
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях.
Ако зачиташ всеки, но не лазиш.
Ако от враг и свой не те е страх.
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт поне веднъж.
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!
Р. Киплинг
